Концепцията ИН ЯН

Концепцията ИН ЯН


TIENS,Тянши продукти

В основата на древната китайска медицина лежи учението за двете противоположни начала – Ин и Ян. Всяко единно цяло (явление,същество, състояние и т.н.) се състои от две противоположни начала – Ин и Ян, които си съперничат и същевременно се допълват едно друго.Така към Ин се отнасят студените, слаби страни на каквото и да било (нощ, зима и т.н.), а Ян съдържа в себе си противоположни характеристики (лято, ден и т.н.), Ин е черно, късо, тънко, сълзи,жена, земя, луна, слабо, тежко; Ян е бяло, дълго, дебело, смях,мъж, небе, слънце, силно, леко. При това нито Ин, нито Ян могат да съществуват изолирано.

Ин и Ян са в непрекъснато противоборство, те се ограничават едно друго. Ако едното начало доминира, появява се недостиг на другото и обратно. В книгата „Сувен” се казва, че Ин се бори вътре, а Ян предизвиква вълнение отвън, тъй като Ин отговаря за вътрешната среда, а Ян – за външните прояви. Когато Ин и Ян си противодействат горе или долу възникват явления на празнота и запълненост и тогава Ин и Ян „се сменят едно друго”. Постоянната борба между Ин и Ян, взаимният им стремеж да се изтласкат, е именно силата, която променя и развива нещата. На ру шаването на хармонията между Ин и Ян води до нарушаване на всяко движение и развитие.

Представлявайки полярни противоположности, Ин и Ян зависят едно от друго и без едното няма другото. Ян означава горното, Ин – долното; лявата страна на тялото съответства на Ян, дясната – на Ин; жегата съответства на Ян. студът– на Ин, препълваното и излишъкът на една или друга функция отговаря на Ян, изпразването, слабостта на функцията е Ин. Тази взаимозависимост на Ин и Ян в китайския език се обозначава като „взаимен корен”, двете начала се намират в тясна взаимовръзка и са способни да се превръщат едно в друго: „в Ин има Ян, в Ян има Ин”.
Ин и Ян представляват едно за друго пораждащо начало, тоест всяко предизвиква другото: Ин не е в състояние да породи себе си, тъй като се нуждае за това от Ян, и обратно.
В човешкия организъм Ин обозначава материалните съставляващи на тялото, а Ян – неговите функции. Дей ността на организма се отнася към Ян, а хранителните вещества – към Ин: Ин се съхранява вътре и представлява материалната основа за Ян, а Ян функционира като проява на дейността на Ин. В съответствие с представите на съвре менната западна медицина,структурите на органите обра зуват материалната основа на различни функции и в традиционната медицина това намира израз в думите „Ин е пазачът на Ян”.
Ин и Ян никога не се намират в покой, те непрекъснато се допълват и се променят взаимно. Ако Ян отстъпва, Ин се увеличава, а ако отстъпва Ин –увеличава се Ян.
В традиционната китайска медицина се смята, че органите (Ян) функционират чрез използване на хранителни продукти (Ин),при това Ян се увеличава, а Ин отслабва. В същото време обмяната на веществата, която зависи от притока в организма на хранителни продукти (Ин) изисква разход на някакво количество енергия (Ян). В този случай се получава засилване на Ин и отслабване на Ян. При нормални условия тези процеси са в равновесие. Обаче когато отслабването или засилването минава известни граници, състоянието на равновесие може да се наруши– получава се излишък от Ин или Ян, което води до различни патологични процеси.Ин може да се превърне в Ян, а Ян – в Ин. И докато процесите на намаляване и увеличаване на Ин и Ян представляват количествени промени, то процесът на превръщането на Ин в Ян (и обратно) – това са качествени промени. В книгата „Сувен”се казва: „Когато Ин достига максимума си, се превръща в Ян... Когато студът стига своя пик, той се превръща в горещина,когато горещината стига върха, възниква студ”. Обаче Ин не може да претърпи превръщане без определено количество Ян,а Ян не може да се подложи на превръщане без Ин, с други думи, условието за преобразуване е наличието на определено количество противоположно начало. Тъкмо това символизира черната точка върху белия фон и бялата точка на черното поле в схемата на Великия Предел.

Концепцията Ин-Ян е залегнала не само в основата на теоретичните представи на древната източна медицина, но и в основата на диагностиката и лечението. Главното в жизнената дейност на човешкия организъм е равновесието между Ин и Ян,пълната им хармония.
Нарушаването на това равновесие води до патология.Като цяло, всяко физическо или психическо състояние, при което съществува излишък в сравнение с приетата норма, се отнася към Ян – състоянията, а недостигът – към Ин – състоянията(например, високата температура е Ян – състояние, а втрисането – Ин – състояние). По този начин, всички типични синдроми на различни болезнени състояния могат да бъдат разпределени на две основни групи – Ян – синдроми и Ин – синдроми.Базирана върху принципа за равновесието, главната задача на източната медицина е възстановяването на нарушения баланс между Ин и Ян, постигането на хармония в нещо, което според европейските представи означава: възстановяване на хомеостазата, стимулиране на защитните сили и на реактивната способност на организма. В „Хуанди Нейцзин” се казва:
„Съответствието на принципа Ин – Ян означава живот, противоречието е смърт. Да го следваш, означава да осигуряваш покой;да го нарушаваш, означава да предизвикваш раздор между индивида и външните явления. Затова лечението е необходимо,преди да се прояви заболяването, и покоят трябва да бъде осигурен, преди да се разкрият нарушенията”.
Горно = долно
Външно = вътрешно Вселена  Дао  Бог
Ляво = дясно

Google+

Автор: Маргарита Бонева
Маргарита Бонева
Свържете се с Маргарита Бонева чрез:

тянши продукти/независим дистрибутор 7* © 2014 - 2018 by vgb_